Обновеният учебник по история оценява ГЕРБ като "важен елемент"

Важен елемент в развитието на партийно-политическата структура е учредяването на 3 декември 2006 г. на партия ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България), регистрирана няколко месеца по-рано като гражданско сдружение." Тази оценка на все още неприключила първия си мандат управляваща партия вече е дадена в учебника по история за 11 клас, по който ще учат децата от следващата учебна година.

Актуализацията на учебния план и на учебниците с включването на премиера Бойко Борисов, президента Росен Плевнелиев и др. действащи в момента политици от управлението вече предизвика сериозни дебати и спорове. "Дневник" видя подготвения нов учебник. В него доста накратко и хронологично се описват правителствата от последните мандати. Но въпреки уверенията на просветното министерство, поискало актуализацията, в образователната материя все пак се прокрадва елемент на оценка и за ГЕРБ.

За сформираните от бившите премиери Симеон Сакскобургготски и Иван Костов нови партии например не се дава становище дали са важен елемент от новата история. Макар че НДСВ например беше два мандата във властта и се яви на три последователни парламентарни избори, а на ГЕРБ все още да предстои за втори път да участват в гласуване за Народно събрание.

Впечатление също прави, че за разлика от победата на парламентарните избори на ОДС през 1997 г. (с 57.1%), оценена като убедителна, и на НДСВ през 2001 г. (с 42.74%), която изобщо не е оценена, резултатът на ГЕРБ на последните избори (от 39.7%) е определен като "внушителна победа". Според учебника обществената подкрепа на политиката на ГЕРБ е намерила израз в президентските избори с победата на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова.

Повече оценки за правителството на ГЕРБ не са дадени. За това на ОДС се казва, че е довело до икономическа и политическа стабилност. Но се отбелязва и, че "с разнопосочни нагласи" са посрещнати реформите в образованието, здравеопазването и т.н., както и че има критично отношение към социалната политика заради висока безработица и ниски заплати и пенсии. Припомня се и отливът на подкрепа, което се дължало на реформите, както и на ниския жизнен стандарт.

В учебника се посочва, че през 2001 г. Симеон Сакскобургготски (описан като "бившия български цар Симеон ІІ) се връща в България и заявява намерения за участие в политическия живот. Тук, умишлено или не, е допусната и една неточност, залегнала в основата на дългогодишни спорове по време на управлението на НДСВ. Авторите смятат, че Сакскобургготски обещава, "че за 800 дни може да подобри живота на българите", нещо, което бившият премиер и лидер на НДСВ вече многократно отрече да е поемал като обещание. Не са цитирани точните думи на Сакскобургготски, който заяви: "Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви." А според бившия премиер той не е обещавал сам да оправи държавата, без в това да се включат всички хора.

Победата на НДСВ пък изобщо не е оценена, само е споменато, че печели 42.74% от гласовете. В едно изречение се дава положителна оценка на управлението, което "осигурява значителен икономически растеж, намалява безработицата. увеличава финансовия резерв". Оценява се положително дори и замяната на външния дълг от тогавашния министър Милен Велчев, за което все още се водят политически спорове, а дори и в този парламент имаше комисия по въпроса, която излезе с критики по сделката. Учениците в 11 клас обаче научават, че правителството на НДСВ и ДПС намалява външния дълг. Отбелязва се, че това управление не се е справило с бедността, престъпността и корупцията. Подобна оценка (положителна в икономическата сфера и негативна за вътрешния ред и реформите) се дава и за тройната коалиция.

Ако се съди по съдържанието на учебника, децата в 11 клас ще трябва да заучат десетки проценти и числа, тъй като са изброени всички резултати на партиите през последните години след демократичните промени.

В края на миналата седмица се разбра, че от следващата учебна година учениците в 11-и клас ще изучават ролята и мястото на Бойко Борисов в историята. Това провокира остра дискусия доколко при незавършил мандат премиерът следва да попада в образователния материал. И доколко е редно да се оценява неговата роля от историческа гледна точка, което само по себе си става с попадането в учебника. Просветният министър Сергей Игнатов реагира остро, заяви, че коментарите го засягат като историк, а целта на промяната е учебниците да бъдат актуализирани, тъй като сега свършвали с 2001 г. "Вие си изберете дали децата ви да учат на учебници до 2001 г. или да учат по актуализирана учебна програма. Най-важното е, че тук не става въпрос само за история и география, а за гражданското образование", обяви той.

В същото време бивши министри и зам.-министри на образованието, които в момента са народни представители, коментираха пред "Дневник", че действително е редно децата да са запознати с актуалните политически и икономически въпроси, но това не трябва да става по време на образованието по история. Историята е наука, която дава оценки след анализ, а това не може да стане при незавършен период, смятат те.