Втората световна война се води от тежко болни хора: 4 част – Адолф Хитлер

Четвъртият основен участник във Втората световна война, след тримата съюзници, които вече Ви представихме в поредицата „Втората световна война се води от тежко болни хора“ – Сталин, Чърчил и Рузвелт, разбира се, е противникът им Адолф Хитлер (1889 – 1945).

И той, като другия сатрап Ленин, има генетично заложено лошо здраве. 4 от 7-те деца на родителите му умират преждевременно: едно е със Синдрома на Лангдън-Даун, друго си е пълен идиот, сестричката Паула е полудебилна; единствено Адолф, бъдещият Велзевул на планетата, е “по-нормален”.

В рода му има няколко имбецили, както и братовчедка-шизофреничка (Алоиза), унищожена, както десетки хиляди нейни колеги по болест, съгласно безумното му указание да бъдат избивани всички психопати и недъгави немци, които с нищо не могат да бъдат полезни за Райха и Фюрера и няма полза да бъдат изхранвани.

Най-яростният гонител и унищожител на евреите е… четвърт евреин. Бъдещата му баба, Анна-Мари Шикългрубер, престаряла 42-годишна мома, прислужничка на богат евреин, преспива със сина му, 19-годишния Леополд Франкенбергер и ражда от него бебе Алоис, на което, логично, дават фамилията на самотната му родилка.

Когато Анна-Мария най-после се жени за някой-си Йоханес Георг Хидлер, макар и вече 39-год., Алоис приема фамилията му. Юношата Адолф научава за “падението” на баба си и, ужасен, си слага появици, за да изсмучат “грешната му кръв”… По-късно, по съвет на Гьобелс, Фюрера променя мекото “д” в средата й с по-твърдото и по-лесно за скандиране “т”.

Клара, към която единственото й що-годе читаво дете е силно привързано, умира от рак на гърдата; оттогава бъдещият германски водач е хипохондрик (изпитва панически страх от всякакви болести): към рака, към ваксините (забранява ваксинирането на войниците си срещу тетанус, поради което хиляди ранени от тях измират на фронта), към бацилите (често си мие ръцете със сапун).

Обича животните и става пълен вегетарианец, дори забранява използване на свинска мас в кухнята му. Изказва се срещу лабораторните експерименти с кучета; едновременно с това обаче поощрява нечовешките опити с хора в концлагерите, извършвани от зловещия д-р Менгеле.

Фюрера има несъмнено тежко личностно разстройство – хистерия, мегаломания, нарцисизъм, шизоидно поведение. Най-желаният мъж в Германия в сексуално отношение е направо жалък: “сексуално извратен” (както пишат в досието му полицаите във Виена, където се е подвизавал между 1906 – 1910 г.), импотентен, с наклонности към садо-мазохизъм и, без почти никакво съмнение, копрофагия (задоволяване при изхождане на жените върху лицето му).

Някои изследователи (Найджъл Которн) убедено твърдят, че на младини, скитайки във Виена, Адолф е пипнал сифилис от проститутка-еврейка. Дали заради това Хитлер посвещава на тази болест цели 13 страници в “Моята борба” и неистово мрази юдеите?

От 7-те жени, с които е известно Хитлер да е имал връзка, 5 се самоубиват. Сред тях и Ева Браун, неуравновесена хистеричка със суицидални наклонности (прави 2 опита за прекъсване на живота си, преди да загине заедно с него в бункера).

По откровената си страст към геноцид Хитлер прилича на другото чудовище Ленин. Пред офицерска аудитория той заявява без стеснение: “Ние сме длъжни да изтребваме населението. Ние трябва да развиваме техниката на изтреблението. Имам предвид унищожението на цели расови единици.

Именно това възнамерявам да осъществявам на практика. Аз имам право да унищожавам милиони хора от низшата раса!”. Разликата между двамата мегасатрапи е, че Ленин (а и последователят му Сталин) избиват най-вече своя народ, докато Фюрера е безмилостен към евреите и другите етноси извън немския.

Той проектира унищожението от лицето на земята не само на евреите, но и на славяните (които трябва да бъдат “тор за немската нация”), негрите (които нарича “обида за Природата”), жълтите (с изключение на японците, които са съюзници – значи са добри…).

Под негово давление Райхстагът единодушно приема “Закон за гражданството в Райха”, съгласно който гражданин на Германия е само този, който има германска или родствена кръв (скандинавските народи) и само той притежава човешки и политически права.

Друг потресаещ закон .- “За предпазването на германската кръв и германската чест”, гласи: “Браковете, както и извънбрачните връзки (. бел. Т. Н.) между евреи и германски граждани или индивиди със сродна кръв, се забраняват!”…

Закон, забраняващ Любовта и свободата в исконното божествено право на хората да се обичат. Само пълен идиот-психопат, инфантил и тежък перверзен тип може да го измисли и, при това, да го прокара в Парламента на една велика страна, дала на света гении като Гьоте, Хайне, Рилке, Бах, Хендел, Вагнер, Шуберт, Шуман, Бетховен!!

Подобно на Сталин, и Хитлер унищожава вече неудобните му съратници, макар че са му помогнали да се добере до власта), ликвидирайки, в “Нощта на дългите ножове”, 30 юни 1930 г., 150 офицери от СА, воглаве с командира им Ернст Рьом. Разбира се, това е смешно малка, нищожна бройка в сравнение с жертвите-комунисти и офицери на сталиновия терор.

Личен лекар на всемогъщия Фюрер е дерматовенерологът д-р Теодор Морел, лекувал от трипер .личния му фотограф Хофман (той му представя също и лаборантката си Ева Браун). Този лекар е, меко казано, странен: дебел, мазен, нечистоплътен, вонящ (защото мрази да се къпе), но затова пък – сладкодумен и убедителен.

Той потиска метеоризма (издуването на корема от газове вследствие изключително вегетарианската храна) на високопоставения си пацеинт посредством модерните за времето си газогонни таблетки на д-р Кьостер, които съдържат странната и направо токсична комбинация от беладона и… стрихнин. Измисля и някакви “специални и чудотворни” прахчета, съдържащи стрити изсушени изпражнения от българска пепелянка и тестиси на бивол. (Тиранинът, който е силно склонен към мистицизъм, има и собствен астролог, сляпо вярва на подобни мистификации).

Поставя му и мускулни инжекции с прогинон (жински фоликуларен хормон) срещу… коликите. За преодоляване на сухотата в гърлото му дава… кокаин! Тъпче го и със слабителни срещу хроничния запек. Най-необузданият агресор в световната история става зависим от кокаин, кодеин, сънотворни и стимуланта Витамултин, съдържащ амфетамин, който д-р Морел му инжектира всяка сутрин от 1936 г. “срещу умората”.

Дава му и таблетките Перветин, които също съдържат амфетамин плюс витамини. Този стимулант наистина действа мощно ободряващо за грохналия от пренапрежението си Фюрер и той нееднократно заявява, че “Морел е моят спасител”, без да си дава сметка за гибелното пристрастяване.

Като капак на всичко, Ева моли д-р Морел да включи на Фюрера и средства за сексуална възбуда; дерматологът започва да му инжектира тестовирон и го свиква с накапването на кокаин в носа, защото Хитлер се оплаква от сухотата му; така на практика го наркоманизира.

Разбира се, Хитлер не става по-потентен, но дотам свиква с наркотика, че често сам моли (. ) доктора си да му “постави в носа кокаиновото лекарство”; какво по-убедително доказателство за наркозависимост?

Редовно приеманите от Хитлер амфетамин и кокаин несъмнено повлияват хода на войната, защото под тяхно влияние той се намира в непрекъснато приповдигнато, безкритично-оптимистично и агресивно настроение; смята се за обожествен, безпогрешен и непобедим.

Вероятно поради тази причина необразованият ефрейтор отстранява фон Браухич като главнокомандващ германската армия, заема неговото място и безпардонно налага своите хистерични, некомпетентни и пагубни мнения и решения на своите фелдмаршали и генерали, завършили генерал-щабни академии, с богат военен опит. Заповядва на ген. Гудериан да отклони победоносните си танкови дивизии, стигнали току пред Москва, вместо да я завземат след само няколко дни, да свърнат, при нахлуващата мразовита зима, към далечния Сталинград.

Недоумяващият разтревожен Гудериан лично отлита до Берлин със самолет, въпреки риска да го свалят по опасния път, за да убеждава своя Фюрер да отмени тази безумна заповед и да го остави да влезе в съветската столица, но той е непреклонен. По-късно Хитлер не позволява на фелдмаршал Паулус да се оттегли своевременно от фаталния за Райха Сталинград и да избегне сключващия се около 300-хилядната му армия пагубен червеноармейски обръч; така я обрича на гибел и предопределя разгрома на Германия.

По същото време Фюрера вече получава първите признаци на стенокардия и бързо прогресиращ Паркинсон, който неизбежно води до постепенна загуба на паметта и интелекта. А Морел му инжектира повишени дози нов стимулант, съдържащ модифициран Первитин – Витамултин форте. Продължава и с кокаина…

Постепенно Хитлер напълно изгубва гъвкавостта на зловещия си ум. Реагира бавно и неадекватно, особено при Нормандия: на 2 пъти отказва на генералите си да им прати попълнения, защото е убеден, че съюзниците ще осъществят десанта си при Кале; това предопределя бързия катастрофален изход на войната.

През януари 1945 г. признаците на Паркинсон ясно си личат отдалече. Треперенето на лявата му ръка се увеличава, започва да трепери и дясната. Едва се влачи, тътри се, походката му е нарушена, често губи равновесие и залита, здрависва се вяло и отпуснато.

Оплаква се от честа хрема и запушване на носните канали; правят му рентгенова снимка и без затруднения откриват възпаление в левия синус (челюстна кухина) – хроничен бактериален синузит.

Така един сърдечно-болен и психически неуравновесен, наркоманизиран грохнал ефрейтор – хистерик, хипертоник, перверзник и самовлюбен нарцис, налегнат и от сърдечно-съдова недостатъчност, стенокардия и Паркинсон, почти еднолично командва огромен фронт, разтегнат поради собствената му глупост в 3 гигантски източни направления на цели 3000 клм (плюс нов открит фронт на Запад), като непрекъснато, алогично и пагубно променя целите, посоките и намеренията на омаломощените си войски, въпреки съветите и възраженията на своите компетентни генерали.

Този непосилен втори мощен фронт Фюрера си го предизвиква сам, след като на 8 декември 1941 г., само 2 дни след мощното руско контранастъпление при Москва, вместо да се грижи как да спаси премръзналите си войски, обявява безсмислена фатална война на САЩ – като съюзнически отговор, задето те са сторили това на Япония.

Всъщност, вторият фронт на Германия е открит много по-рано, в жежките пясъци на Северна Африка, също поради догматичното глупешко разбиране на Хитлер за съюзническите му задължения (този път – към Италия, която безразсъдно напада Етиопия и губи битка след битка с тамошните босоноги племена, та Германия трябва да я спасява).

Фюрера вече е фатално закъснял с планираното си за пролетта на 1941 г. настъпление в Русия, затова го и “прихваща” непобедимият “Генерал Мраз”. И докато при Москва немските войници, облечени в тънките си летни куртки, масово страдат от кървава дизентерия и измръзват при минус 40-градусовия студ, при същите тези градуси – но над нулата! – в либийските и египетски пустини, въшлясалите им колеги от войските на Ромел пък измират от коремен тиф.

Е, няма как да победиш целия свят, и то почти без собствени ресурси…

Нещо повече: дори и в края на войната Фюрера пилее огромни ресурси и жива сила (около 900 000 войници) за безсмислено унищожаване на милиони, абсолютно безвредни за Германия евреи.

Това е всъщност допълнителен и напълно ненужен и излишен фронт, който изтощава държавата допълнително. На 20 януари 1942 г., вместо да съсредоточи цялата си енергия и ресурси върху спасяването на обкръжената при Сталинград премръзнала огромна армия на Паулус, Хитлер организира в замъка Ванзее специална конференция на тема “Окончателно разрешение на еврейския въпрос”.

Тя е председателствана от “човека с желязно сърце” Райнхард Хайдрих , който произнася смразяващите думи: “Европа ще бъде претърсена оза евреи от изток до запад!”. Във Ванзее окончателно е определено продиктуваното от Фюрера “ускоряване на окончателното решение на еврейския въпрос”, което евфемистично означава – пълно унищожение на евреите на Стария континент.

Посочена е и сакралната цел: всички 11 млн евреи (на толкова ги преценяват) от цяла Европа да бъдат ликвидирани!! Инструктираните от своя Фюрер участници в това зловещо съвещание стигат до заключението, че умъртвяването на евреите чрез разстрел е “много бавно и мръсно”, а и “въздейства угнетяващо на войниците”, затова то трябва да бъде ускорено с “Циклон Б”, който вече е успешно пробван върху 500 нещастни съветски военнопленници.

За тази сатанинска цел трескаво построяват нови концлагери, всъщност заводи за избиване: в Белжец (дневен капацитет за умъртвяване на 15 000 души) и Собибор (20 000), извън вече съществуващите в Дахау, Треблинка и Майданек (по 25 000) и най-големия и зловещ от всички в Аушвиц (Освиенцим), където са умъртвени близо 2 млн евреи и пленници.

Светът помни изтрепването на жителите на мирното чехско село Лидице, избити само защото край него е извършено покушението срещу коменданта-тиранин на поробена Чехословакия Хайдрих.

Безмилостен е Хитлер и към другите народи, дори когато те са съюзници. На 23 март 1944 г. в Рим италианската Съпротива организира атентат пред кино, посещавано предимно от немски военни; бомбата избива 33 офицери и войници. Още на другия ден, по заповед на Фюрера, Гестапо разстрелва 335 абсолютно невинни заложници-италианци.

Като никой друг световен политик дотогава Хитлер умее да си създава излишни и непримирими врагове – още едно доказателство за неуравновесения му велзевулски характер, налудничавата психоза, липсата на елементарно чувство за такт, дипломатичност и самосъхранение, някакъв необуздан стремеж към всеобща разруха, стигащ до самоунищожение (не случайно завършва проклетия си живот със самоубийство); във всичко това несъмнен определящ дял имат и тежките му болести.

През това време Морел продължава с амфетамините, кокаина и стрихнина си. Хитлер вече е “цяла развалина, лапаща пасти”, както по-късно го описва човек от охраната му.

От направените му през 1940 г. пълни изследвания (защото хипохондрикът Хитлер твърди, че е смъртно болен), които доказват тежка хипертония с хипертрофия (разширение) на сърдечна камера. Кардиограмата отчетливо показва коронарна склероза (стенокардия, гръдна жаба).

Развива сърдечна декомпенсация, с отоци по подбедриците и този път Морел правилно започва да му инжектира строфантин (за засилване контрактилитета на миокарда). Пробата за сифилис Васерман е отрицателна, но това не значи, че не я е преболедувал, защото след дълги години тестът се нормализира.

Тежко болен и психично и интелектуално неуравновесен хистерик: това всъщност представлява този световен Велзевул почти през цялото времетраене на Втората световна война. Брой нямат глупавите му и пагубни военни решения. Изключваме измамата му спрямо цяла Европа с Мюнхенското споразумение, когато гарантира с подписа си, че след аншлуса на Австрия и прегазването на Судетите няма да нахлува в нито една друга страна на Стария континент.

Само след броени месеци прегазва с неудържимата си желязна армия Чехословакия и Бенелюкс, завладява и почти цяла Франция. Когато затиска 190 000 английски и 140 000 френски войници при Дюнкерк, пред Ламанш, вместо да ги обкръжи и принуди да се предадат, въпреки горещите настоявания на генералите си, с което би спечелил войната със Запада, заповядва на устремените танкове да спрат.

И всичките тези 330 000 вражи бойци, вместо да бъдат обезвредени, се оттеглят необезпокоявани до спасителния английски бряг (26 май 1940). “Какво чудодейно избавление!”, ще благодари Чърчил на Провидението. А всъщност би трябвало да отправи гореща признателност към болестите и характеровите отклонения на чудовишния непредвидим ефрейтор в Берлин.

Непрофесионално и безцеремонно самонадеяно (както в по-късния случай с Гудериан пред Москва), постъпва Хитлер и с адмирал Карл Дьониц. Неговите подводници потопяват до края на 1940 г. над 1200 британски кораба, които пренасят храни, горива и муниции от САЩ за окупирания, почти задушен от немската блокада остров.

Загубите за Великобритания в случая са общо над 2,5 млн тона корабни товари. Още малко усилия и няколко десетки допълнителни подводници подкрепления – и Райха ще приключи с Острова окончателно: напълно блокиран и изолиран, останал без суровини и храна, той сам ще капитулира.

Вместо да построи 50-тина нови, доказано успешни подводници, с които би си осигурил пълно и смазващо господство над Великобритания и изобщо – Атлантика, Хитлер заповядва да бъде построен огромният линеен кораб “Бисмарк” и прибързано го пуска във вода на 19 май 1941 г. Първият му сблъсък с врага е успешен: могъщите бордови оръдия потопяват английския кораб “Худ”.

Огромното стоманено страшилище обаче представлява удобна и лесна цел. само след 3 дни гордостта на немската военна флота “Бисмарк”, подгонен от разярената английска марина, е потопен, заедно с 1400 безпомощни обречени моряци на борда. Чак тогава твърдоглавият Хитлер разбира фаталната си грешка и вероятно силно съжалява, задето не е послушал опитния морски вълк Дьониц, но вече е непоправимо късно. Така е, когато един ефрейтор-пехотинец започва да си въобразява, че облеченият във власт глупак изведнъж започва да разбира от всичко, дори и от военноморско дело.

Лекомислено се хвърля и в друга технологична авантюра, предварително обречена на провал: заповядва да излеят 1300-тонното оръдие “Густав”, макар много добре да знае, че за придвижването му до фронта ще трябва да построят специална ж.п.-линия.

Предвидено е за обсадения Ленинград, но не успяват да го закара дотам. По някакъв начин го доставят пред Севастопол, срещу който изстрелват 26 снаряда – и дотук. Какви напразно пропилени колосални усилия, десетки милиони марки и хиляди тонове метал – само за някакви си 20-тина снаряда. С какъв ум Фюрера е порачал направата на това наистина супермощно, но практически безсмислено оръдие?

При навлизането в Западна Украйна католическото население масово и искрено посреща немците с цветя и танци, като освободители и спасители: тук никой не е забравил страшния, режисиран от Сталин масов глад Голодомор, причинил гибелта на 7 млн украинци.

Предводителят на фанатизираните националисти-главорези Степан Бандера издига подмазвачески лозунг “Хайл Хитлер! Хайл Бандера!” и набързо организира огромна Украинска въстаническа армия. През 1942 г. тя изпълнява ужасяващия геноцид-клане във Волиния, безмилостно унищожавайки над 100 000 поляци, евреи, руснаци и дори “нечисти” украинци (произхождащи от смесени бракове или съжителстващи с неукраинци), независимо от възрастта им; какво по-голямо доказателство за фашистки расизъм?

Безумният Хитлер обаче дава странно, неадекватно във военна обстановка нареждане на своите “синеоки рицари”: да не приемат помощта на местните, да се отнасят към тях с презрение и недоверие, като към врагове. Славяните, втълпява им той, са нищожества, те са предопределени да бъдат тор за богоизбраната арийска раса; затова – никакво сътрудничество с тази низша раса, долнопробна измет и сган!

Това е генералният му план “Ост” (“Изток”), за съдбата на поробените славянски народи, приет през м. май 1941 г. – представляващ не само престъпление към славянството и човечеството изобщо, а и огромна тактическа грешка, каквато може да допусне само психично болен или най-малкото неуравновесен държавник: да отблъснеш безвъзмездно предлагана помощ от доброволен твой приятел и съюзник, и то по време на свръхнапрежение за народа ти, когото си въвлякъл в непосилна авантюра на живот и смърт.

Още през първата окупационна зима немците депортират 1,5 млн души, предимно украинци, на работа в Райха, както и 500 000 момичета – за прислужнички. Хитлер издава безмилостна заповед: за един немски войник, убит от дотогава рехавата съпротива, да се разстрелят двама местни заложници. Който пък подслони нерегистриран свой сънародник – да бъде обесен.

И хората масово излизат нелегални по горите и блатата. Фюрера е забравил уроците на Наполеон, затънал в неизбродимите ледовити руски степи при паническото си пораженческо бягство към Франция: повечето му гренадири загиват не в сражения със солдатите на Кутузов, а от измръзване и от ръцете на партизаните-патриоти.

Така Хитлер сам си създава нов вражески фронт от 90 000 руски, белоруски и украински партизани, които из засада нападат и избиват войниците му и взривяват стотици мостове и немски влакове.

Какво ли не правят този букет болести на Форера в съчетание с вродената му психопатия, маниакална самовлюбеност и пагубно чувство за непогрешимост…